Чернова за бъдеща коалиция ли е служебният кабинет?

Представянето на новия служебен кабинет неизбежно отвори по-широк политически дебат, който излиза извън рамките на краткосрочната му задача да организира изборите. Наред с въпросите за неутралност, експертност и доверие, все по-ясно се очертава и друг ключов проблем – дали подбраните министри не очертават контурите на бъдеща управленска конфигурация и потенциална коалиция след вота.

Социологът Кънчо Стойчев сподели, че впечатлението му от предложените служебни министри е по-скоро позитивно, тъй като имената в него имат административен министър. "Това е изключително важно за правителство с къс хоризонт. Невъзможно е да се назначат изцяло независими хора, всеки се обляга на мрежа от познати хора. Да упрекваме Андрей Гюров, че е ползвал такива е неправилно. Министърът на правосъдието не е изненада, но не бива да се персонализират промените, а да се инициира цялостна реформа. Не се очаква променя във вътрешнополитическата ориентация на страната", коментира Стойчев по Нова тв.

На свой ред политологът Георги Проданов смята, че Гюров си е поставил амбициозна задача - да върне доверието в институциите, а това се вижда и в назначението на вицепремиер за честни избори. "Определено служебното правителство е камък в блатото на скуката в политиката. Изненаданите от качеството му са повече от тези, които имат аргументирани забележки срещу него. Кабинетът тръгва с приятна изненада като състав, няма да има 100 дни комфорт. Още днес ще прехвърчат искри покрай него. Ако обаче си свърши работата, около него ще се оформи прореформистки блок - на стари и нови десни", посочи Проданов.

От своя страна политологът Стойчо Стойчев уточни, че изначално е положително настроен към всяко правителство. "Нагласата ни е отрицателна и натрупваме негативи към всеки нов кабинет без да обръщаме внимание на стойностните неща, които са направени. Правителството "Гюров" изглежда корпоративно - включени са всички спектри на политиката, стремежът е да се демонстрира надпартийност. В него може да се търси принципът, върху който ще се изгражда бъдещата коалиция - технократична експертиза, а не идеологическа или партийна принадлежност, с отчетливо дистанциране от Пеевски", заяви доц. Стойчев.

В „Здравей, България” политолозите Атанас Радев и Любомир Стефанов също коментираха новите министри в служебния кабинет „Гюров”.

"Едно добро начало - така изглеждат нещата на пръв поглед. На фона на случилото се през последните години и на енергията, която често се насочваше в неправилна посока - този състав създава усещане поне за шанс нормалност", заяви Стефанов.

По думите му този служебен кабинет има възможност да започне да показва различно лице на политиката - по-умерено и по-нормално от това, на което обществото е свикнало напоследък.

Радев нарече състава на служебното правителство „съзвездието Гюров“. "Защото вътре има различни "звезди" от българската политика", посочи той.

Според него третият мандат, който беше върнат от държавния глава Румен Радев - "сякаш намира отражение в настоящия състав на кабинета, чрез емблематични лица, които сега са кандидати за министри".

"Това може да се тълкува като опит за търсене на по-широка политическа подкрепа и за заиграване с различни електорални групи. По-важното обаче е друго - този служебен кабинет не изглежда създаден само за управление на текущата криза. По-скоро той задава архитектурата на следващо редовно управление", изтъкна Радев.

В студиото на „Твоят ден“ математикът Михаил Константинов и журналистът Бойко Станкушев от „Антикорупционния фонд“ очертаха серия от сериозни предизвикателства пред държавата – от провеждането на честни избори, през енергийната и външната политика, до доверието в институциите и разследването на случая „Петрохан–Околчица“.

Проф. Константинов заяви, че е обезпокоен от нивото на компетентност в публичния дебат и от използването на неточни понятия. По думите му изборите не трябва да се определят като „прозрачни и демократични“, а като „свободни и честни“ – без натиск върху избирателите и с коректно отчитане на резултатите. Той подчерта, че ключова роля за това имат изборната администрация, Централната избирателна комисия и органите за сигурност.

Константинов отбеляза, че купеният и корпоративният вот остават сериозен проблем, който не може да бъде решен само на ниво секция. Според него справянето с този феномен изисква по-дълбоки социални и икономически мерки, а не само полицейски действия.

Математикът посочи, че две министерства са изправени пред изключително сериозни изпитания – енергетиката и външните работи. Той алармира за поредица от инциденти в ядрената енергетика, които според него са резултат от използване на оборудване и гориво от непроизводители, което противоречи на основни принципи за безопасност.

По отношение на външната политика Константинов подчерта, че Европейският съюз се променя и вече се оформят „различни скорости“ на развитие. По думите му България трябва активно да намери мястото си в тази нова конфигурация, вместо да изостава от процесите.

Бойко Станкушев допълни, че най-трудният за противодействие проблем е т.нар. контролируем вот, в който купеният вот е само една част. Той оцени, че купеният вот вероятно представлява около една трета от този тип зависимости и подчерта, че при него има повече видими следи, което позволява институционални действия. Задачата на администрацията, според него, е да минимизира щетите и отклоненията в изборния процес, дори ако идеален резултат е трудно постижим.

Станкушев акцентира и върху сериозното изоставане по Плана за възстановяване и устойчивост. По думите му до крайния срок в началото на септември трябва да бъдат изпълнени десетки мерки, а към момента е завършена едва една. Става дума за около 2,5 млрд. евро, които България рискува да не усвои, ако не навакса забавянето.

Проф. Константинов подчерта, че разследването по случая „Петрохан–Околчица“ трябва да бъде доведено до край по ясен и професионален начин, тъй като лошата комуникация от страна на институциите е довела до изкривяване на обществената картина и до разпространение на конспиративни теории.

Бойко Станкушев отхвърли обвиненията, че Антикорупционният фонд е оказвал натиск върху институциите чрез заявления по Закона за достъп до обществена информация. Той обясни, че организацията е получавала официални отговори от МВР и прокуратурата, а липсата на реакция от други органи е форма на „тих отказ“. По думите му атаките срещу фонда целят отклоняване на вниманието от реалните пропуски, посочени дори в доклади на самите институции.

И двамата гости се обединиха около тезата, че ключовата задача пред държавата е възстановяването на общественото доверие – не само в изборите, но и в институциите като цяло. Без това, според проф. Константинов, страната рискува да се развива „на две скорости“, което би имало тежки последици за бъдещето ѝ.